България

Agricultural tradition, village of Bagrenitsi

 

Благополучието на багренчани, както и на всички селяни при частното земевладение, зависи до голяма степен от количеството на благата, които ще му дадат земята, обработвана от него, и домашните животни и птици, които той отглежда. Но много често решаващи се оказват не само трудолюбието и умението му, а и някакви обективни природни фактори, които са извън неговата воля и желания.

За селянина това са някакви свръхестествени природни сили, чието благоволение той търси да спечели чрез определени действия и заклинания. Повечето от тях не са свързани тясно с християнската религия, не представляват молитви към Бога и към християнски светци и това иде да подскаже тяхната старина – те по всяка вероятност са остатъци от езичеството или поне не са създадени по християнски път.

Стопанската нова година на земеделския труженик, свързана с новата сеитба, започва на Свети Симеон (01.09.), но още преди това, след привършване на вършитбата, той изорава ожънатите ниви. Когато за пръв път тръгва на орън, обикаля четирите ъгъла на стаята къща, като казва няколко пъти: „Айде, буи, с мене на оранье!“. Вярва се, че бълхите тогава излизат.

Първото засяване става на Свети Симеон и е свързано с известна тържественост. Сутринта стопаните носят по една паница неварено жито в черквата, за да бъде осветено. Това жито избъркват с приготвеното семе. Орачът тръгва рано сутринта, още в тъмно, за да не го видят. Домакинята окичва жеглите с цветя и зеленина, завързани с червен конец. В дисагите със семето поставя сребърен предмет: пафти, гривни или обица, за да бъде житото чисто като сребро. Поставя също четка и бяла вълна, за да бъде то гъсто и бяло като четката и вълната. Сеячът облича нова риза, наричана кошуля, и си затъква цвете зад ухото. Жена му и другите членове на семейството го изпращат с благопожелание за плодородие. За обяд му носят прясна пита и гозба с кокошка. Той дава първо по един залък на воловете или биволите, а после сяда да яде с този, който му е донесъл обяда. Каквото остане от питата, не бива да се връща вкъщи – дава се на добитъка.

Този ден вкъщи не се мете, „за да не се измете плодородието“ или както казват „берекето“. Също не се дава каквото и да било на външен човек, за да не се изнесе заедно с него и плодородието, късметът на къщата.

Идва най-радостното време за земеделския стопанин – прибиране на реколтата, особено прибирането на „хляба“, на житото. В миналото основна земеделска култура в Багренци е било житото. От житната реколта е зависел почти напълно багренчанинът – добра ли е тя, ще е пълен хамбарът, ще има веселби през зимата. Суша ли е, има ли градушка, наранено ли е житото, ще има той „да опъва шия“ цяла година.

Ето защо, по традиция, началото на жътвата е тържествен момент от стопанския календар на багренчани. На нивата се занася най-хубавото ядене, а също вино и ракия. Свекървата остава да точи зелник. Най-сръчният жътвар от семейството зажънва пръв – той има „лека ръка“, та да е лека жътвата за всички жътвари. Той най-напред отрязва няколко класа и ги хвърля в неожънатата нива, като казва: „Айде да ни е леко като перо!“. Момите жътварки правят свод от класове над главите си и си пожелават „Айде, да не ни боли гръб!“. Жетварски песни огласят полето.  

E-Бюлетин

Име:
Email: