България

Обичай „Варвара“, град Бобошево

 

Варвара живяла по време на император Максимилиан в Илиопол.

Майка й умряла рано и Варвара живяла с баща си, който бил езичник и полагал големи грижи за езическото й възпитание. До нейното пълнолетие живяла в самота и отдалеченост от човеците. От високото си жилище наблюдавала великолепна гледка на далечните планини, гори и равнини.

Така започнала да размишлява „чия ръка е създала тая красота“. Когато пораснала, баща й разрешил да се вижда с други девойки, между които имало и християнки. Тогава за първи път чула името на Господ, който създал небето и земята.

Варвара приела християнската вяра. След като узнал, баща й започнал жестоко да я бие. Предал я на управителя на страната. Дълго я мъчили, но не могли да разколебаят вярата й. Тогава я осъдили на смърт. Сам бащата изпълнил смъртната присъда.

Легендата в Бобошево разказва за едно от мъченията й. Според нея затворили Варвара в гореща пещ. На сутринта, след отварянето на пещта видели Варвара жива и здрава с книга в ръка. Излязла и казала на насъбралите се хора: „Мъже, палете огньове, жени, месете погачи и раздавайте за здраве на децата.“ 

Най-стария обичай в Бобешево е за Света Варвара. Провежда се на 3 срещу 4 декември. Обичаят е махленски, а не общоселски. Провежда се по махали и на строго определени места. 

Предварителната подготовка включва събиране на суха трева и смрика от младежи и деца, а понякога и от възрастни. На 3 срещу 4 декември се запалва огън от най-стария мъж в махалата. След запалването започват наричанията: „Ломпаланга, левгалеща, Варвараааааа...“, „Варвара вари, Свети Сава бърка, а Никола – къркааааа...“ 

В зависимост от поминъка и бита в махалата още се извиква: „Лиляковци, все търговци, Варварааааа...“, „Шиниковци, все въшльовци, Варвараааа...“, „Горномалци – гробищарци, Варварааа...“ . Това са междумахленски закачки. Жените – майки и баби, донасят пресни питки със сирене, мед и халва. С появата на всяка жена с питката децата и възрастните започват извикванията: „Ломпаланга, левгалеща, Варвараааааа...“. 

Старите баби донасят в джезве варена леща, която поставят на коляното на децата, като те трябва да я поемат с уста, без помощта на ръцете. Според преданието, за да не ги боли кръста, като работят на полето. Дядовците и по-възрастните мъже греят на огъня гроздова ракия, на която бобошевци са големи майстори.

И така обичаят продължава до зори на 4 декември.  

E-Бюлетин

Име:
Email: