България

Музика и танци в района на Беласица

Районът на Беласица попада в Пиринската фолклорна област. Музиката и танците на този край пленяват със своята пъстрота и колорит. Красотата на природата сякаш добива завършен вид в народните напеви и изящните движения. Фолклорът крие невероятна сила, която пленява посетителя и открива пред него отдавна отминали времена.

Характерна отличителна черта на песента е двугласът. Често една певица изпълнява първия глас, а две, три или четири певици изпълняват втория равен глас, наречен "исо". Заради малкия тонов обем на песните понякога първият глас слиза под втория. Мелодичната линия е плавна, срещат се характерните превиквания. Някои мелодии се изпълняват с "ацане" (хълцане) и "тресене" (къдрене, разтрисане на гласа). Голяма част от песните са безмензурни (без размер).

Народната песен в Пиринския край е твърде разнообразна, защото тук са ставали големи преселвания, най-вече от Драма, Сяр, Демирхисар и др. Тук се срещат почти всички видове жанрове, характерни за българския народ. Най-обичани от трудовите песни са жетварските, които се пеят сутрин, на обед, на почивка, на връщане от полето и по време на жътва. Други любими песни тук са седенкарските, които се наричат още "на седешки". Те са разнообразни по тематика и мелодика и са един от най-запазените жанрове. Макар че на много места хорото не се играе на песен, хороводните песни се пеят заради игривите им мелодии и интересно съдържание. Те са предимно в размер 2/4, 7/16 (мъжка и женска ръченица) и 9/16. Остроумие и хумор лъха от тези чудни пирински песни, в миналото звучали по мегдани и народни празници. Особено характерния размер 7/16 от ІІ-ри вид, мъжка ръченица с първи дълъг дял е най-типичния местен белег. Много известни на целия народ пирински песни са в този размер: "Македонско девойче", "Лиляно моме, Лиляно", "Зашумете мури от Пирина" и много други. В този размер 7/8 (7/16) се пеят песни на хоро, на седянка, трапезни, сватбарски и др.

Докато главните носители на типичната местна двугласна песен са жените, на музикални инструменти свирят предимно мъжете. Широко разпространени тук са тамбурата и гайдата "джура" (висока), тъй като и двата инструменти са двугласни. Младите момци свирят на "сворче" – овчарска свирка. Характерни за този район са и зурната, съчетана с търан. Тамбурата е любим инструмент за сформиране на народни оркестри в района.

Тук на сватби и други народни веселия често се срещат малки, но звучни ансамбли от 2 зурни и тъпан – първата зурна свири мелодията, а втората свири равен тон (исото). Този двуглас е типичен за източно-православната църковна музика.

Танците са разнообразни и се делят на мъжки и женски. Женските танци се играят най-често на песен и в умерено темпо. Хората се развиват в кръг, полукръг, права редица и поединично. Мъжките танци се развиват в по-бързо темпо благодарение на инструменталния съпровод. Движенията им са високи, с подскоци, притичване и пружиниране. Бавните танци са с характерни леки стъпки, остри сечения, придружени с паузи, които броят няколко такта, въртения, коленичене и навеждане на тялото. Тези движения са наситени с много чувство, мъжественост и пластика. Типично тук е "Македонското хоро" в размер 8/8.

E-Бюлетин

Име:
Email: