България

Музика и танци в района на Беласица

Районът на Беласица попада в Пиринската фолклорна област. Музиката и танците на този край пленяват със своята пъстрота и колорит. Красотата на природата сякаш добива завършен вид в народните напеви и изящните движения. Фолклорът крие невероятна сила, която пленява посетителя и открива пред него отдавна отминали времена.

Прочети още...

Русалийски игри

Русалийските игри са част от древните български обичаи по Коледа. Те са се провеждали през 12-те така наречени „погани” (мръсни) дни от Коледа до Богоявление (Водици).
Прочети още

Прочети още...

Обичай пресъздаван от Станчинарската група от квартал „Дълбошница”, Петрич

Станчинарската група на квартал „Дълбошница” съществува повече от един век. В групата има арапи, станчинари, поп, дявол, баба и дядо, мечкар и мечка, “болен здрав носи” и пепелаж. С открити лица са франгалиите и момите.

Групата се събира в тъмни зори и обикаля домовете за здраве и берекет. Около приготвената софра първи се нареждат арапите, които със свирните си прогонват злите духове ...

Прочети още...

Обичай „Варвара“, град Бобошево

 

Варвара живяла по време на император Максимилиан в Илиопол.

Майка й умряла рано и Варвара живяла с баща си, който бил езичник и полагал големи грижи за езическото й възпитание. До нейното пълнолетие живяла в самота и отдалеченост от човеците. От високото си жилище наблюдавала великолепна гледка на далечните планини, гори и равнини.

Прочети още...

Agricultural tradition, village of Bagrenitsi

 

Благополучието на багренчани, както и на всички селяни при частното земевладение, зависи до голяма степен от количеството на благата, които ще му дадат земята, обработвана от него, и домашните животни и птици, които той отглежда. Но много често решаващи се оказват не само трудолюбието и умението му, а и някакви обективни природни фактори, които са извън неговата воля и желания.

Прочети още...

Традиция свързана с местността „Чуката” – с. Долистово

 

Долистово е село в Западна България. То се намира в община Бобов дол, област Кюстендил. Разположено е в областта Разметаница. Цялата област Разметаница е изградена в ядрото си от здрави гранитни скали. Релефът е нископланински до хълмист. Намира се между Конявската планина (наричана още Колош), и река Струма.

Прочети още...

Кукерски игри в село Жабокрът, община Кюстендил

 

Кукерството в кюстендилското село Жабокрът е традиция и се предава от баща на син. Пазят се архивни кадри от 50-те години на миналия век. Основният състав е от 140 човека.

На 1-ви януари рано сутринта кукерите обикалят къщите, за да е добра годината, да са здрави стопаните, да е берекет по нивите и градините.  

Прочети още...

Кюстендилската женска носия

Женската носия в Кюстендилско спада към саичния тип облекло, което обхваща цяла Южна България. По кройка кюстендилската сая е много близка до забуна от Банско, саята от Девинско и Демирхисарско. Тя е влязла в състава на облеклото още през 7-19 век. Саята в някои райони е известна с името „сагя”, каквото е наименованието й в Мориховската носия в Македония.

Прочети още...

Ритуали, изпълнявани в с. Мламолово

В с. Мламолово се прави възстановка на стари обичаи като: Бабинден, Тодоровден, Трифон Зарезан, Великден, Гергьовден, Коледа, елементи на сватба. Правят се кулинарни изложби под надслов “Никой не е по-голем от хляба” и музикални празници – “Разметанишки звуци”. Традиционно се правят курбани и еремия, Спасовден. На 15 август е “Голяма Богородица” и в селото се прави курбан за здраве.  

Прочети още...

Традиционни носии от Подгорието (Района на Беласица)

Подгорието обхваща южните части на Петричката и Струмишката котловина между градовете Петрич на изток и Струмица на запад. На север се ограничава от река Струмешница.

Традиционното народно облекло от Подгорието е разновидност на носията от Петричко и Санданско. В основния състав на женската носия влизат: риза (кошуля) с втъкани или везани орнаменти ... 

Прочети още...

Игнажден

Според народните представи, през декември се ражда новото слънце, денят започва да нараства и тръгва новата земеделска година. На 20 декември се чества един от най-важните зимни празници – Игнажден. В миналото на този ден хората отбелязвани началото на новата година. По това кой пръв ще прекрачи прага на дома на Игнажден се гадае какво ще донесе бъдещето.

Прочети още...

Бъдни вечер

Бъдни Вечер (Малка Коледа, Кадена или Рождествена вечер) се празнува на 24 декември. В този ден, в навечерието на Рождество Христово, цялото семейство се събира около трапезата. Масата е отрупана с нечетен брой ястия – най-малко 7. Прочети още

Прочети още...

Ладуване

Ладуването (Дайлада, Тайлада, Топене на пръстени) е обичай, който се изпълнява на 27 декември, Стефанов ден, или на 1 януари. Момите гадаят за кого ще се омъжат като се допитват до славянската богиня на любовта и семейното щастие Лада. Девойките се събират и поставят китките си с привързан на тях белег - пръстен, гривна, обеца и пр. в бял котел с мълчана изворна вода.

Прочети още...

Мръсните дни

 

От 25 декември до 5 януари продължават дванадесетте Мръсни дни (Караконджови дни, Погани дни, Пепелни дни, Некръстени дни). Според народните вярвания тогава на земята изпълзяват караконджоли, таласъми и други демонични сили, които се мъчат да напакостят на хората. За предпазване от тях се спазват редица забрани.

Прочети още...

Сурвакане

Сурвакането е обичай, който се изпълнява рано сутринта на първия ден от новата година. Децата взимат грижливо приготвените суровачки – здрави дрянови пръчки, чиито клончета са извити така, че за образуват колелца. Украсата им е пребогата – ... Прочети още

Прочети още...

E-Бюлетин

Име:
Email: